РЕКАТА НА ЖИВОТА
Бързи препратки
Река Нил в североизточна Африка се счита от някои изследователи за най-дългата река в света /6 695 км или 4 160 мили според някои източници или 6 853 км според други/. Други изследователи настояват, че река Амазонка в Южна Америка е най-дългата, понеже е най-пълноводната река, а освен това изворите й не са проучени напълно, както е направено с река Нил. Но река Нил си остава уникална с няколко неща – първо тя е най-дългата река в Африка, тя е единствената река в света, която тече от юг на север, а освен това е и люлка на живот в цялото му многообразие в най-голямата пустиня на Земята – Сахара. Долното течение на река Нил от хилядолетия е дом за египтяните, горното – за етиоптяните, а средното – за нубийците /кушити или мероити/. Контрастът между мъртвата пустиня наоколо и кипящата от живот река най-ясно се вижда в средното и долното й течение, където пустинята Сахара се опитва да завладее този оазис хиляди години. Неслучайно точно защото река Нил е извор на живот за древните египтяни, те я наричат „Реката на живота“ – всичко идва от Нил и всичко води към Нил! От сладка вода за пиене и поливане на посевите през риболов до плаване с лодки за пренасяне на хора и стоки – река Нил е един огромен естествен поливен и плавателен канал, а и естествен водоем, пълен с най-различни видове риба. Затова и Бащата на историята, древногръцкият историк Херодот, пише, че „Египет бил дарът на Нил“.
Рибари на Бели Нил
Водопад на Сини Нил
Нил има два естествени притока – Бели Нил и Сини Нил. Бели Нил започва от езерото Виктория, което е разположено на Екватора, затова някои изследователи казват, че Нил извира от езерото Виктория. Но тече бавно през заблатени земи за разлика от Сини Нил, който е бърз и тече през скалист терен. Сини Нил е по-къс от Бели Нил. Двата притока се срещат при Хартум, столицата на Судан, и продължават на север, а на няколко места има прагове или скалисти водопади, където реката се спуска надолу към Средиземно море. В устието й има голяма делта, където е най-плодородната земя от наносите, носени от реката. Покрай този природен феномен като мъниста на броеница са нанизани големи и малки села и градове, както и много култови храмове от най-различни времена.
Къде мислите, че отиват прелетните птици от север през зимата? Те идват тук, където е пълно с най-разнообразна флора и фауна – има какво ли не за ядене, а и топлина и хладина. Има насекоми, жаби и всякаква риба, например гигантски Нилски костур, който достига до 1.8 метра дължина. Крокодили дебнат плячката си във водата с присвити очи над водата, хипопотами се къпят блажено в жегата, носорози и слонове, антилопи и газели пият морно вода плахо предвид дебнещите ги водни хищници… Ята от бели чапли /егрети/, пеликани, патици, коприварчета, папуняци се реят над реката или се гушат във флората. В заблатените места около реката расте папирус, който от хилядолетия се е използвал за направата на папируси за писане, кошове за ловене на риба, лодки и дори покриви на колиби, а днес предимно за рогозки и сувенири. Няма как да не спомена и фурмите, любима храна на египтяните. Те растат на Финиковата палма, която е свещено дърво от най-древни времена. Фурмите се изсушават и се ядат за подслаждане, понеже в тях има много фруктоза.
Реката е кръстосвана от множество платноходки, наречени felucca, които извършват туристически пътувания за по няколко часа, дни или дори седмици, както и от големи кораби с по няколко палуби за туристи. Най-скъпите круизи са 2-3-седмично пътуване от Кайро нагоре по реката до някоя стара столица на Древен Египет и обратно – реката е плавателна за големите кораби до подножието на Асуанския язовир при първия праг на реката. Богати европейци, азиатци и американци прелитат като прелетни птици, за да се полюбуват на река Нил и живота, който носи…
Те си мислят, че посещават река Нил, която е била същата като в Древен Египет и се наслаждават на идилията му като се носят с тези платноходки, но всъщност река Нил вече не е същата, откакто е построена Асуанската висока язовирна стена през 1971 г. – вече няма ежегодни разливи на река Нил понеже водата се изпуска контролирано. Езерото Насер, образувано от този изкуствен бент, е дом на много птици и животни целогодишно, тъй като там се събира голямо количество вода и повечето от носените от нея наноси и седименти. Но река Нил вече не е артерия, а по-скоро вена, защото контролираното изпускане на язовирната стена, която служи като електроцентрала, не позволява да има разливи – с една дума наторяването на земеделските земи покрай реката вече не е естествено, а за поливане се използват помпи и маркучи, защото поддръжката на канали е доста скъпа предвид постоянното навяване на пясък от Сахара и липсата на безплатна работна ръка, което води до оскъпяване на земеделската продукция, естествено се изполдват и изкуствени торове за вдигане на добива, както се прави по цял свят… Но поне живеещите по поречието не треперят като древните си предци, че някой разлив ще им завлече домовете…
2100MV хидро-електроцентрала при Асуански язовир
Асуанската висока язовирна стена и паметникът на Арабско-Съветската дружба
Поглед от върха на Асуанската висока язовирна стена (вдясно се вижда хидро-електроцентралата)
Джон Хенинг Спик
Любопитно е да се отбележи, че река Нил е била мистерия за древните народи по поречието си хилядолетия – те са искали да разберат откъде извира, но не са можели да предприемат пътуване от порядъка на над 6 500 километра. Без съмнение древните египтяни са знаели колко дълга е тя предвид опитите им да завладеят всички народи, живеещи нагоре по река Нил. Европейците също се вълнуват от този въпрос. През 1770 г. Шотландският изследовател Джеймс Брус открива Езерото Тана, от което извира Сини Нил, а през 1862 г. Английският изследовател Джон Хенинг Спик открива, че Бели Нил извира от Езерото Виктория, кръстено на кралица Виктория от Викторианската епоха. Д-р Дейвид Ливингстон е друг Английски изследовател, който бил изпратен да потвърди откритието на Джон Спик, а по-късно /1869 г./ бил изпратен един журналист от американски вестник – Сър Хенри Мортън Станли, да открие д-р Ливингстън и да докладва за работата му. През 1873 г. д-р Ливингстън умира. Сър Хенри Станли се завръща през 1875 г. и изследва Езерото Виктория щателно, доказвайки че то е основен извор на река Нил.
Джеймс Брус
Д-р Дейвид Ливингстон
Най-горното течение на река Нил в Уганда
Сър Хенри Мортън Станли
Пеликани на езерото Тана
Залез на езерото Виктория
Редно е да се отбележи, че в езерото Виктория, което е разположено на границата между Уганда и Танзания и което има площ от 59 947 км2 (23 146 кв. мили), се вливат хиляди малки поточета, както и най-големият му приток – река Кагера или Акагера. Езерото Виктория е най-голямото тропическо езеро в света. Но 80 % от водата му е от дъждовете от Екваториалната зона. Затова някои изследователи казват, че езерото Виктория е източник на река Бели Нил, подобно на езерото Тана, което е източник на Сини Нил, а други прибавят и дължината на река Кагера като най-дългата измежду притоците към общата дължина на река Нил. Река Кагера на свой ред има също притоци, но най-общо се счита, че тя започва своя път от езерото Руеру, което е на границата между Бурунди и Руанда. Така през 1951 г. американецът Джон Годарт и двама французи се спускат с кану-каяк от извора на река Кагера в Бурунди, считан за начало на река Нил, до Средиземно море, където се влива река Нил, изминавайки приблизително 6 800 км или 4 200 мили за около 9 месеца. Написват и книга, „С каяци надолу по Нил“. А геологът Паскуал Скатуро и режисьорът на документални филми Гордън Браун се спускат с кану-каяк от езерото Тана по Сини Нил и по река Нил до Средиземно море. Така изминават приблизително 5 230 км (3 250 мили) за 114 дни.
Река Нил през Кайро, Египет
Водните електроцентрали на Египет
Най-големият град по река Нил е Кайро, Египет – там живеят повече от 9 милиона души. Благодарение на туризма и модернизирането си Египет е развиваща се страна в сравнение с бедните колониални държави на юг, където сушата и гражданските войни през отминалите десетилетия са довели до смъртта на милиони, най-вече от недохранване, т. е. глад. Пръст в тази нерада съдба има именно Египет, който през 1902 г. построява първия Асуански язовир, а през 1959 г. подписва със Судан договор за контрол над събраната вода. Така сушата довежда до масов глад по поречието на притоците на река Нил, които нямат достъп до събраната вода, за разлика от Судан и Египет, които се ползват от цялото количество вода, но приоритетно Египет. През 1968 г. пускат в експлоатация Асуанската висока язовирна стена, а през 1971 г. я завършват. Този воден неоколониализъм на Египет довежда до влошаване на жизнената средата в Етиопия и Судан, където живеят предимно бедни земеделци в селата, които се разоряват от тежката суша и хващат оръжието… Тежката гражданска война в Судан и Етиопия само за едно-две десетилетия довежда до смъртта на милиони… През 1999 г. държавите от Нилския басейн се обединяват и се опитват да отменят този несправедлив договор от 1959 г. за разпределение на събраната вода от горното течение на река Нил…
Товарен кораб в Суецкия канал
Товарен кораб по река Нил
Друг любопитен факт е, че преди построяването на Суецкия канал, който е завършен през 1869 г., река Нил е считана за естествен водораздел между Африка и Азия през Средновековието, а Средиземно море – между Африка и Европа. Има и такива средновековни карти, показващи колко голямо значение са придавали на река Нил средновековните картографи.
Херодот
В началото отбелязах, че Херодот пише, че Египет е дар на Нил – в смисъл плодородната почва от долината и делтата на Нил е образувана от наносите и утайките на Нил. Широката делта на Нил се нарича Долен Египет, а тясната дълга долина нагоре по Нил до първия праг – Горен Египет. От първия праг до върха на делтата има около 900 км – това е долината на река Нил. Тази тясна ивица плодородна земя е широка от 3 до 22 км. В дълбока древност делатата е била силно заблатена, но египтяните, които са дошли от Азия през Синайския полуостров, отвоюват земята от водата и това става най-плодородната и богата земя – делтата е с площ 24 000 км2.
Делтата и долината на река Нил от космоса
Озирис
Египтяните наричат своята земя „черната земя“, по цвета на тази благодатна и плодородна почва, която е дошла от Нил. Нил е обожествен естествено от древните египтяни и се пеят химни за негова прослава, има празници, посветени специално на него, принасят се жертви и т. н. Древните египтяни са вярвали, че водите на Нил са вечни, както е вечен океанът над небето и под земята, олицетворяван от Нун. За покровител на плодородната си страна те считат Озирис – бог на водата и растителността. Както в живота, така и в тяхната митология, Озирис води вечна борба с бога на пустинята, Сет, който завижда на Озирис, че хората на Египет му се покланят и го славят като първи свой Фараон… Така пустинята се опитва да превземе плодородната земя покрай Нил, но египтяните постоянно изхвърлят пясъка и не позволяват Сет да разсече тялото на Озирис на части, както е ставало в най-древни времена, когато долината на Нил не е била населена и е нямало кой да чисти стотиците тонове пясък, които са били навявани върху плодородната земя… Усърдието на египтяните да защитават Египет от нашествениците, символизирани от тези пустинни плаващи пясъци, представлява тази вечна борба Озирис да не бъде предаден отвътре на злия Сет, за да бъде разсечен на части като в познатия мит. А посяването на семето, което умира, за да възкръсне за нов живот и да даде многократно повече плод, ако попадне на добра и плодородна земя, напоявана изобилно от изворна вода, и ако бъде огрявана достатъчно време от Слънцето, показва този цикъл на живота – живот, смърт, възкресение за нов живот… Така и Озирис, предаден от Сет и заговорниците поради слабост на властниците, можело да възкръсне, ако разсечените части на Египет продължавали да предават своята религия и култура на бъдещите поколения – своя живец, а не приемали чужди. Ако някой помнел миналото, сиреч познавал истинската история, а не написаната от победителите, той можело да възкреси величието на Египет от миналото. Това се доказва и от хилядолетната история на Египет.
инж. Уилям Уилкокс
Ниска язовирна стена при Асуан
Интересно е да се отбележи, че Асуанският язовир има две имена – около 80% от него се намира в Египет и се нарича езеро Насер, а останалите около 20 % се намира в Судан и се нарича езеро Нубия. Асуанският язовир има две язовирни стени. Първата е изградена от Британската империя в периода 1892-1902 г. под ръководството на британския инженер Уилям Уилкокс, а през 1907-1912 г. и 1929-1939 г. се надграждат 54 метра. В периода 1958-1971 г. е изградена високата язовирна стена на 7 км южно от първата с помощта на инженери от СССР. Именно тя е дело на втория президент на Египет, Гамал Абдел Насер или Насър, на когото е кръстена египетската част от Асуанския язовир, който договаря над 1 трилион щатски долара финансиране от СССР за проекта, които ще бъдат върнати посредством египетска продукция във вид на растителни култури с 2% годишна лихва.
Езерото Насер
Гамал Насер и Никита Хрушчов
Интересно е да се отбележи, че ниската Асуанска язовирна стена е проектирана така, че да пропуска наносите и утайките, носени по реката, както и е изграден специален ръкав за кораби, които да се качват до втория нилски праг. Стената е зидана от необработен камък и облицована с плочи от червен гранит – по време на завършването си се превръща в най-голямата зидана стена в света. Височината й е ограничена, защото водите на язовира ще залеят някои храмови комплекси, но по-късно част от тях са преместени и така е възможно надграждането на стената. В завършен вид ниската язовирна стена на Асуанския язовир е дълга 1950 метра и висока 36 метра. След изграждането на високата Асуанска язовирна стена възможността за пропускане на наносите надолу по реката и корабоплаването нагоре по реката са загубени.