В дълбока древност, някъде преди 20 000 години, пустинята Сахара не съществувала – обширни степи с богата флора и фауна покривали земите й. Местните племена се препитавали с лов и риболов, както и със събиране на диви житни култури. Но започнало засушаване, което струпало хората, както и животните, покрай реките, където имало в изобилие храна и вода. По долното течение на река Нил, по-точно в района на Негада, Некада или Накада западно от град Тива, от Амарна до първия праг на реката, се обособила уникална култура, известна като Културата Негада. Немските египтолози Елизе Баумгартел и Вернер Кайзер правят периодизация на историята на тази култура, според която тя се разделя на 3 периода: Негада I /ок. 3800-3600 г. пр. н. е./, Негада II /ок. 3600-3200 г. пр. н. е./ и Негада III /ок. 3200-3100/3000 г. пр. н. е./. Някои египтолози считат Негада III за Нулевата династия на Египет, защото по това време се появяват първите йероглифи, първите глинени плочки с графични повествования, първите царски гробници от кирпич, първите каменни стели, както и започва политическото обединение на отделните номи или области в една държава.
Културата Негада от Горен Египет
Древноегипетският термин на гръцкото ном /нома/ е сепат, който се явява основна териториална единица. Известно е, че номите са били около 40 на брой. Горен Египет се състои от 22 нома, а Долен Египет – от 20 нома. Номерацията на Горен и Долен Египет започва от 1, което означава, че това разделяне е съществувало по времето на обединяването на Горен и Долен Египет при Менес /Мина/, който е известен като родоначалник на династичното управление на обединен Египет. Това разделение се запазва над 3 000 години до към 307-308 г. сл. Хр., когато римляните го променят.
Номи на Горен и Долен Египет
Тези номи са се обособили в родово-общинния строй, някъде в периода 5500-3000 г. пр. н. е., когато всяко племе си е имало собствена земя, която да обработва и от която да се прехранва, както и свой участък от река Нил, където да лови риба, както и свой ловен терен в хълмовете наоколо. Не е имало частна собственост – всичката земя, река, планина и въздух са били на цялото племе, единствено е имало собственост върху оръдията на труда, тъй като всеки си е правел собствени копия, ножове, кукички за риболов и пр., както и е развивал определен занаят, който обикновено се е предавал по родова линия /главно поради оръдията на труда, които са били семейна собственост/. Но постепенно се е обособила една прослойка около Старейшината, която се е грижела първоначално за опазване на общата собственост – под предлог, че трябва да има материално отговорни лица, които да отговарят за определени неща дори с живота си, на тези лица са им поверени определени неща като земя, гори, канали, езера и т. н. С времето тези материално отговорни лица /по-точно тези аристократични родове, които наследяват тези отговорности от някой свой предтеча, се самопровъзгласяват за собственици на тези имоти/ си присвояват това общо имущество, понеже няма контрол от страна на населението над властта на тази прослойка, изграждаща държавния апарат, и тези държавни чиновници стават собственици на племенните богатства. [По същия начин се случва това и днес в много държави, да не кажа във всички, понеже тези процеси текат навсякъде, където народните маси нямат контрол над „избираемата“ власт – властта разпределя парите от националния бюджет за всякакви неща, където ще може да спечели капитал например от строежа на пътища, саниране на сгради и пр. Обръчи от фирми на приближени на властта лица източват националния и европейския бюджети с ремонти със съмнително качество на пътна инфраструктура, сграден фонд и т. н. Неслучайно много градове в България през последните години са заляти от потопи при малко по-силен дъжд – в мрежата е пълно с клипове за некачествено изградена градска инфраструктура по европроекти, която очевидно не е изчислена правилно и за преправянето й ще отидат стотици милиони от бюджета, но не от европейския, а от нашия… Питате се къде са контролните органи, които трябва да следят за качеството на ремонта?! Те твърдят, че всичко е наред с ремонтите – количеството дъжд се било увеличило в последно време, затова ставали тези потопи… Но така е, когато съдебната власт е патерица на изпълнителната власт и не се изпълнява Конституцията – от 1991 г. до ден днешен няма осъден нито един държавен престъпник по член 7, защото властта е абсолютно безнаказана и безконтролна!]
Палермският камък
По-горе виждате Палермският камък. Той е малка част от каменна стела, направена по времето на V-та династия династия според някои египтолози, която понастоящем е счупена на 7 парчета и различните части се намират в различни музеи по света – в Археологическия музей в Палермо, Италия, се намира Палермският камък, една от частите; 5 части се намират в Кайро, Египет, в Египетския музей; последното парче се намира в музея „Питри“ /кръстен на сър Флиндърс Питри/ в Лондон, Великобритания. На тази стела, известна като „Царските летописи“, са изброени поименно царете и фараоните от I-ва до V-та династии, както и някои владетели от преддинастичния период, което я прави от изключителна важност за изследователите, тъй като това е единственият открит подобен извор от тази епоха.
Някои изследователи са на мнение, че подобна стела е била на разположение на Манетон, за да състави своята периодизация на династиите на Египет. Никой понастоящем не може да каже къде е била тази стела, счупена на 7 парчета, и дали не е по-късна възстановка от Новото царство на древна такава. Въпросителните са много, защото много артефакти са изнесени нелегално от Египет и не са изкопани от археолози с всичките описи и обяснения. И днес има много подобни иманярски групи по цял свят, които снабдяват със старини заможни господа, но така създават още по-голям хаос и в без това крехкото равновесие на древната история. Сигурно затова в много държави има закони, че ако някой намери някакво съкровище и не го предаде в 7-дневен срок на държавата, става престъпник и го грози глоба и затвор дори, ако съкровището е голямо. Но всъщност действителността не се различава кой знае колко от древната, където иманярите също са били преследвани и дори съдени за оскверняване на гробници, а ако не са предавали намерените съкровища, са били затваряни и дори убивани.
Карл Маркс /1818-1883/
Според Карл Маркс общественият строй определя битието – човечеството е тръгнало от комунизма и пак ще се върне в комунизма. Първоботното общество е известно в Марксизма като Първобитен комунизъм, защото собствеността е била обща. [Но липсата на частна собственост над природните богатства съвсем не води до комунизъм – например национализацията на едрата индустриална и земеделска собственост през социализма в България не можа да роди комунизма през 1980 г., както се надяваха и дори вярваха всички или почти всички чавдарчета, пионерчета, комсомолци, дружинни ръководетели, партийни секретари и т. н., по-точно последният се оказа мъртво роден, когато социализмът се оказа „едно недоносче“ по думите на другаря Тодор Живков, бившия Първи, малко преди да го свалят от власт неговите съпартийци…] Тепърва ще се види дали наистина човечеството ще се върне към комунизма или ще прескача от робовладелство във феодализъм и от феодализъм в капитализъм и обратно в робовладелство… 5 000 години това не е станало, но може да стане някога, както вярва Маркс… Но за всичко трябват хора с висок морал, а не вярвам някой другар сам да се откаже от привилегиите си, както ги наставлява Вождът на Великата октомврийска социалистическа революция В. И. Ленин – че комунистите ще се откажат сами от всичко, за да предадат властта на пролетариата… [За съжаление се случи точно обратното в периода 1944-1989 г. в България – затова говорим за тоталитаризъм, а не за народовластие, въпреки че на хартия имаме „народна република“… Всъщност това не е истинският комунизъм, проповядван от Маркс, Енгелс и Ленин, а военен комунизъм – всичко става насила, а не доброволно.]
Съдове от Негада I, Негада II и Негада III периоди
За мен особен интерес представлява периодизацията в историята, която се определя от оръдията на труда, използвани от хората през различните епохи. Археолозите са намерили по скалистите плата, обграждащи долината на река Нил, множество кремъчни оръдия от палеолита /старокаменния век или епоха – според учените ранният палеолит започва преди 700 000/500 000 години, средният палеолит – преди около 200 000 години, а късният – преди около 35 000 години/, най-вече близо до Негада на запад от Тива, също в най-долните слоеве на Фаюмския оазис, където някога се е намирало езерото Мойрис, днес почти напълно пресъхнало. Това са например дървени сърпове с кремъчни остриета за събиране на зърно в големи ями в земята. От времето на неолита /новокаменния век или епоха, която започва около 5 200 г. пр . н. е. за древните племена, населявали земите на Горен Египет/ са намерени върхове на копия и на стрели. В разкритите погребения от този период има голямо количество керамика с най-разнообразна форма и размери – преобладава грубата черна керамика, но се срещат и по-фино направени и дори гланцирани отвътре и отвън съдове от червена глина. Погребалният култ е различен от този на династичния Египет, затова сър Флиндърс Питри, който открива някои гробове там, изказва хипотезата, че това е чужда култура, която е завладяла земите на Египет в някой от преходните периоди, но по-късните открития опровергават тази хипотеза и той се отказва от нея, защото осъзнава, че това са паметници на преддинастичния период. Открити са най-различни оръдия на труда от най-твърд камък, при това полиран и обработен до съвършенство – брадви, тесли, върхове на стрели. Каменни оръжия като гранитни боздугани например или остриета на ножове от обсидиан /вулканично стъкло/, предмети на бита като каменни съдове, украшения, амулети, статуетки… В погребенията са открити също така много каменни мъниста, покрити със зелена глазура… И точно когато постигат съвършенство в обработката на камъка идва медната епоха – започват да се правят медни кукички за риболов, а каменните сечива отстъпват място на медните, но продължават да се правят паралелно, защото медта се добива трудно и е скъпа… Развива се и кожарството, плетенето на кошници, най-различни занаяти като строителство, дърводелство и пр., както и металургията – съхранили са се карфици, игли, статуетки и пр. от кована мед, тъй като тогава все още не знаят, че медта може да се лее. Погребалният култ също еволюира – вече се стремят да запазят телата на покойниците, затова ги погребват в кръгли или елипсовидни ями, като ги покриват с животински кожи или тръстикови рогозки. Египтолозите са на мнение, че тези гробове в сухия пясък така консервират телата, че са намирали запазени мумии на по 5 000 години, докато от мумифицираните тела на фараоните едно не се е запазило от тези балсамиращи съставки, а всичките са овъглени до неузнаваемост, т. е. простата яма в пясъка е по-надеждно средство да запази тялото на починалия от цяла пирамида или скална гробница със саркофази един в друг и 70-дневна мумификация…
Ритуален погребален съд от Културата Бадари /4500 - 3800 г. пр. н. е./
На по-късен етап от медната епоха започва да се лее медта – открити са плоски медни брадви, кинжали, ножове. Наред с красивите съдове от червена глина, гланцирани и обрисувани с животни, лодки на божества и пр., започват да се правят различни неща от гипс и фаянс: лазуритови мъниста, малки фаянсови съдове и амулети във вид на сокол, на глава на бик или на крава.
Открити са и големи каменни стълбове, характерни за палеолитните и неолитните народи – това са предшественици на обелиска, известни още като менхири /вертикални каменни стълбове, забити в земята/. Явно някога са били почитани тези свещени камъни като някакви неизменни изполини, които надживяват хора и дори епохи, сякаш сливайки се с вечността… Но дори чупливата глина на съдовете е толкова дълговечна и дори по нея археолозите правят най-точна датировка за кой период от време става дума, защото като се счупи един съд обикновено се изхвърля, а не се претопява като металните съдове, затова глинените съдове постоянно изникват от земята, а и издържат хилядолетия, сякаш са направени от камък.
Глинени съдове от Културата Негада
Културата Негада очевидно е заела плодородната алувиална почва в най-горната част на долината на река Нил, където жителите й са се занимавали с примитивно земеделие, лов и риболов, а по-долната част от долината и делтата на река Нил се присъединяват към Египет по времето на цар Мина. В книгата на Херодот „Описание на Египет“ се споменава, че тази земя е била силно заблатена и надолу под езерото Мойрис, намирало се някога в днешния Фаюмски оазис, всичко покрай реката до Средиземно море е било едно голямо мочурище. Това му е разказано от жреците на Мемфис, които очевидно са чели тази информация някъде в тяхната история. По времето на цар Мина започва отвоюването на земята от това мочурище и изнасянето на тонове скалисти наноси, изгнили дънери и растения, за да се превърне в плодородна земя за следващите хилядолетия. Всъщност йероглифът за ном или област е едно равно четириъгълно парче земя, набраздено от напоителни канали. Забележете, че Херодот не говори за „фараона Мина“ като Манетон и някои днешни египтолози, а за „цар Мина“. Защо? Защото Културата Негада е в родово-общинен строй, който се запазва дълго време след обединението на Горен и Долен Египет. Собствеността на земята е на общината, начело на която стоят общински съвет и старейшина. Чак по-късно при разпада на родово-общинния строй някъде през II-ра династия се появява робовладелската държава, начело на която стои Фараонът и притежава цялата земеделска земя, която дава под аренда на поданиците си. През предддинастичния период жителите се занимават предимно с лов и риболов, като земеделието не е толкова развито, затова се говори за примитивно земеделие. Но се вижда, че изкуственото напояване на участъците земя покрай реката посредством напоителни канали става все по-важно за общините и дори „област“ и „областен управител“ съдържат изображение на „напоителен канал“, което означава, че поддържането в изправност на съществуващите напоителни канали и разширяването на мрежата от канали е от съществено значение за благоденствието на общината и на държавата като цяло. Ясно е, че робовладелската държава се явява репресивен инструмент, който да застави египтяните да работят по прокопаването на канали, както и по поддържането им, а строежът на пирамиди по-късно е с цел да не спира експлоатацията на трудовите маси, „набрали“ скорост в пресушаването на блата и прокопаването на напоителни канали. [Ще направя още един паралел между далечното и близкото минало – през социализма в България имаше „трудови войски“, които построиха почти всичко в държавата като язовири, пътища, жп-линии, заводи, дори почивни станции, но при масовата приватизация цялото това имущество не отиде при тези труженици, въпреки че им бяха раздадени приватизационни бонове на всички, а беше присвоено /колко познато, нали?!/ от номенклатурчици от близо и далеч, а в сребърния фонд за изплащане на пенсии има всичко на всичко около 2-3 милиарда лева, при положение, че само индустриалният капитал на държавата възлиза на стойност 120 милиарда долара по думите на инж. Иван Пехливанов, който е имал цялостен поглед върху този сектор като дългогодишен председател на Българската индустриална стопанска асоциация/БИСА/ и пише за това в мемоарите си.]
Връх на стрела
Главното земеделско оръдие на труда в тази епоха се явява първобитната мотика – първоначално с каменна вложка, а после медна. Има изобразени царе да правят ритуално посяване на зърно до напоителен канал като разкопават земята с такава мотика, а след тях хвърлят семена – очевидно това е било най-важното нещо от един момент нататък за цялата Египетска държава. Естествено се появава и рационализация на мотиката – първият примитивен плуг. Оказва се, че кравата или бикът могат да работят за 10 човека на нивата, затова стават свещени животни в Египет, но понякога жреците измислят разни ужасни ритуали като например жертвоприношението на свещения личен бик на всеки фараон, за да придружи фараона в отвъдния свят… Тия, които са чесали бика докато фараонът е бил жив и са му говорели мили думи, вземат една тояга и започват да налагат животното, докато не издъхне мъртво… После насичат трупа и го изгарят в предверието на гробницата, след което я запечатват… И археолозите се чудят какви са тия обгорени кости на входа, а още по-странни им се струват трикраките бикове от стенописите и стоящи до него с тояга в ръце жреци… Но преди да жертват бикове са били жертвани хора /не в Египет, а например в Двуречието – в гробницата на царица Шубад от I-ва династия на Ур /около 2600 г. пр. н. е./ са открити телата на избитите слуги на царицата, участвали в погребалната церемония/, които да придружават своя цар в отвъдния живот, затова донякъде това е оправдано, но все пак е доста смущаваща тази жестокост в самата церемония…
Поради много бавното развитие на техниката в робовладелската държава начинът на садене на зърно и вършеенето му в Египет се запазва близо 3 000 години, което направо ни изумява, защото ние живеем във времена на постоянни рационализации и на появата на най-различни изобретения. Но древните египтяни са разрохвали леко пръстта с първобитната мотика, защото не всеки е имал бик или крава, за да оре с нея нивата, след което е хвърлял зърното и е пускал овцете или козите да затъпчат семената с копита в земята, а при вършеенето пак са пускали животните на хармана да разделят класовете от стеблата с копита.
Каменни съдове от преддинастичен Египет
По-рано споменах, че древните египтяни са можели да обработват най-твърд камък – открити са например съдове от базалт, порфир и серпентин, грижливо обработени и дори полирани. В гробницата на цар Усефай /по Манетон, а на древноегипетски е Ден или Удиму/ от I-ва династия /5-ят подред владетел/ подът й е застлан с прекрасно обработени гранитни плочи. Вътрешната камера на гробницата на фараона Хасехемуи от II-ра династия /последният владетел в тази династия/ е построена от дялани варовикови блокове, докато останалата част е от кирпич. По негово време е отлята и първата статуя от мед на фараон, което се счита за изключително важно събитие. Самите гробници в Абидос представляват т. нар. мастаби /от арабски „каменен градеж“/, които самите египтяни наричали перджит /или нещо такова, защото само съгласните се пишели, а гласните се напасвали в зависимост от диалекта – значи поставяте каквите искате гласни в думата прджт и се получава звученето й/ или „дом на вечността“ – това е древно погребално съоръжение, представляващо един правоъгълен ров, в който са иззидани дебели стени от кирпич и отгоре са поставени дървени греди като таван, след което от кирпич или камък са направени само контурите на основата на пирамида и всичко вътре /над дървените греди/ се запълвало с пясък, а вътре се стигало първо от странично стълбище, а по-късно измислили да има вертикална шахта до подземна камера само за саркофага. Каменният съркофаг се поставял още при изкопаването на рова или вертикалната шахта, след което трупът на починалия владетел се спускал до него с въжета, след което вертикалната шахта се е запълвала с едри камъни и отгоре се покривала с пясък, за да не е ясно откъде се влиза в долната погребална камера, а близо до мастабата или в нея по-късно се оформило помещение за оставяне на жертвени дарове и почитане паметта на покойника в сердаб /помещение, в което се поставяла статуя на владетеля/. Тази архитектура еволюира в по-късни времена – поставят се няколко мастаби една над друга, за да се формира стъпаловидната пирамида на Джосер и познатите ни пирамиди с множество стъпала от по-късно време.
Напречен разрез на главна и странични мастаби
Освен образци от мед в погребенията са намерени различни предмети от олово, злато, метеоритно желязо. Желязото се среща изключително рядко през този период. Всичко открито в гробниците ни показва, че Египет е вървял уверено по своя път на развитие и постоянно са се появявали нови материали, нови технологии, нови оръдия на труда, които са родени от гения на египтяните да създават своя уникален бит и култура. Но с натрупването на блага в ръцете на държавата, започнало и делегирането на изключителни права на богати търговци, които продавали суровини и стоки в други държави, както и купували оттам други суровини и стоки. Търговците започнали да печелят от продажба и препродажба, а произвеждащите благата си оставали бедни, дори обеднявали, защото били „работещи бедни“, които не можели да свържат двата края и вземали заеми от богатите, поради което се създало голямо класово разслоение след постепенното разпадане на родово-общинния строй. Богатите се бояли за своите богатства и най-вече за своята власт, затова създали най-древния държавен апарат, познат и до днес, който да затвърди класовото господство на богатите над бедните, както и да засили трудовата експлоатация на масите. Това била държавата тип източна деспотия, която заменила общинските съвети от родово-общинния строй. Но за това ще говорим в следващата глава.
Самата държавна машина като инструмент за създаване на ред в едно общество била в началото замислена като начин да се пази обществото от хаоса отвътре и отвън. Хубаво е да има отговорни лица за всяко важно нещо като поддържането на каналите, съхранение на зърното, меренето на водите на река Нил и пр., но проблемите започнали, когато отговорните лица започнали да гледат първо своята изгода пред тази на народа и станали напълно неподвластни на никакви закони, които важали само за бедните, не и за богатите и хората на власт. Затова в робовладелското общество бил нужен постоянен приток на безплатна работна ръка, на роби, понеже хората в експлоатация, недоимък и лишения не живеели толкова дълго колкото техните прадеди, поради което се водели империалистически войни и постоянно някой отнякъде се появявал и искал да подчини съседите си, поради което и Египет се превърнал в мишена на постоянни военни набези, както и той на свой ред предприел опустошителни походи за набиране на роби дори чак до нашите земи на Балканския полуостров, които били обезлюдени почти напълно от постоянното отвеждане на роби към Египет и паническото бягство на племената на север отвъд река Дунав.