ИСТОРИЯ НА
ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
Бързи препратки
Египтологията дължи много на един египетски жрец, живял ок. 250 г. пр. н. е. – Манетон от Себенит, град в Делтата на Нил. Неговите исторически трудове за Египет, по-точно тритомната книга „Aegyptiaca“, написани на древногръцки, не са се запазили до нас напълно, но части от тях се споменават от такива авторитети като Йосиф Флавий, християнските хронографи Евзебий и Юлий Африкански, от древногръцките историци и философи като Плутарх, Теофил, Елиан, Порфирий, Диоген Лаерций, Теодорит, Платон и др. Имената на фараоните на древногръцки, дадени от Манетон, и до днес са в употреба, въпреки че повечето от тях не отговарят на откритите в гробниците имена на йероглифно писмо.
Според Манетон, който създава първата периодизация на историята на Древен Египет, валидна и до днес, има 30 династии, управлявали Древен Египет в 6 периода: Ранно царство, Старо царство, Средно царство, Владичество на хиксосите, Ново царство и Късен Египет.
Вътрешна фасада на Храма на Сети I в Абидос
Вероятно се чудите как учените от модерните времена, повечето от тях атеисти, могат да вярват на човек, живял преди над 2200 години, при това религиозен човек. Мнозина са се съмнявали естествено в написаното от Манетон, но по-голяма част от царските списъци на Манетон се потвърждават от археологическите разкопки. Например в един от коридорите на храма на Сети I в Абидос, който е втори фараон от XIX-та династия, баща на Рамзес II, наречен Велики, е открит т. нар. Абидоски царски списък. Върху една от стените на този коридор от храма /вижте зелената черта в чертежа на храма по-долу/ са изписани с йероглифи имената на всички фараони от Мина /Менес/, обединителят на Горен и Долен Египет, до Сети I, а Сети I и Рамзес II от XIX-та династия кадят на предците-фараони и изричат имената им един по един. Сети I е изключил от този царски списък иманата на Ехнатон, Тутанкамон и Хашепсут като нелегитимни владетели, обречени на забрава /те се опитват да забранят древната египетска религия, провеждайки реформа във вероизповеданието, но си навличат гнева на жреците, които след тяхното управление си връщат властта и за отмъщение ги изличават от историята като забраняват да се споменават имената им/, което кара учените да смятат, че Манетон не е ползвал този извор за своя царски списък.
Абидоски царски списък, открит от Огюст Мариет през 1864 г.
Храмът на Сети I в Абидос, чертеж
Храмът на Сети I в Абидос, коридор с Царския списък
Ако се опитате да разчетете имената на фараоните от този списък по декодираните от Жан Франсоа Шомполион (1790 – 1832 г.) йероглифи, ще установите, че някои от йероглифите липсват в дешифровката. Това е така, защото древноегипетският език, който днес е мъртъв език – египтяните говорят и пишат на арабски, е много сложен език и не може да се сравнява с говоримите днес езици. Той е претърпял няколко реформи за опростяване през 3 000-летната си история, но въпреки това си остава сложен. В най-старата си писмена форма той е бил комбинация от три групи знаци: логоглифи /знаци, изобразяващи думи или морфеми – една от морфемите е коренът на думата например, т. е. морфемата е най-малката част от думата, имаща смислоразличителна роля/, фоноглифи /знаци, изобразяващи един или повече звуци/ и определителни знаци, служещи за помощни средства за разбиране на целия набор йероглифи. В най-древните времена е имало около 1 000 йероглифа, които в течение на времето са намалявали с цел опростяване на езика. От древноегипетския език са произлезли всички останали семитски езици, затова Манетон е прав, когато казва, че древноегипетският йероглифен език не е бил фоноглифен в по-голямата си част, а логоглифен. Но учените от модерните времена се усъмняват в това твърдение, понеже всички семитски азбуки са фоноглифни или фонограмни, казано на наш език – буквите в азбуката съответстват на звуци. Така днес са разчетени фоноглифите, но не и всички логоглифи, тъй като няма достатъчно на брой „розетски камъни“ /Розетският камък е открит през 1799 г. на около 7 километра от град Розета край Нил, при разкопките на древната крепост Ал-Рашид. Представлява триезичен надпис – на йероглифно писмо, демотична писменост и древногръцки език/, които да свързват най-старото египетско писмо с йератичното /свещеното или жреческото/ и демотичното /народното/ писмо, както и с древногръцкия език. Тепърва предстои да се разшифрова докрай йероглифното писмо в най-древния му вид, затова египтолозите неуморно копаят египетската земя и търсят мостовете между времето, надявайки се те наистина да съществуват и да могат да повдигнат завесата над отдавна отминалите времена.
Дешифрираните от Шамполион йероглифи
Жан Франсоа Шомполион
Розетски камък
Но не е никак малко, че египтолозите могат да прочетат имената на фараоните, както и да ни кажат какво означават те. Това се дължи не само на неуморната работа на дешифраторите, но и на археолозите, които откриват една по една гробниците на фараоните. Абидоският царски списък се дублира от още два такива – Саккарския и Карнакския. Последните не са толкова пълни колкото първия, но пък дават повторяемост в реда на голям брой фараони от предишните династии, което кара египтолозите да вярват, че знаят със сигурност имената на повечето фараони от най-старата история на Древен Египет. Царският списък от Саккара е направен по времето на управлението на Рамзес II (1279–1213 г. пр. н. е.), син на Сети I (1290–1279 г. пр. н. е.), и се е намирал в храма на Рамзес II, но днес се намира в Британския музей, затова заедно с Абидоския царски списък се наричат „плочи от Абидос“, а този от Карнак – по времето на Тутмос II (1493–1479 г. пр. н. е.).
Турински царски списък, Египетски музей в Торино
Учените са на мнение, че Манетон е използвал за източник на своя труд „Aegyptiaca“ царски списък, подобен на Туринския царски списък, открит ок. 1820 г., който е установено, че е от времето на Рамзес II (1279–1213 г. пр. н. е.). Важното е някой да е управлявал Египет, за да влезе в него, а не друг критерий. Така че египтолозите все още търсят „тайната стая“, в която е бил Манетон като жрец и е кадял на фараоните от тези ХХХ династии [днес учените разпознават 31 династии, а заедно с гръцките династии стават дори 33 династии, но Манетон говори за 30 династии], изричайки едно от петте им официални имена. Може някой от вас, скъпи читатели, да я открие и да ни каже повече за този царски списък, защото вече стана ясно, че трудовете на Манетон са изчезнали почти без никаква следа, но може пък те да изкочат от някъде преди нея, нали?
Рамзес II, Фасада на Храм в Абу Симбел
Та нека кажа коя династия към кой период спада, тъй като не смятам да изброявам поименно този предълъг списък фараони още в началото. Египет под властта на фараоните е предшестван от няколко хиляди години история, известен като „додинастичен период“. После се появява първият фараон, Мина /Менес/, който обединява Горен и Долен Египет някъде ок. 3100 г. пр. н. е. Така започва Ранното царство и обхваща първите две династии (I-ва и II-ра династии), а като времетраене от 3100 г. пр. н. е. до към 2686 г. пр. н. е., когато започва Старото царство. Преддинастичната епоха и Ранното царство са известни в историята като Архаичен Египет. Старото царство обхваща периода 2686 – 2181 г. пр. н. е. и съответно III-та, IV-та, V-та и VI-та династии. То е характерно най-вече с каменното монументално строителство, докато Архаичният период се характеризира с кирпичени постройки с каменни подове. После следва упадък и идва Първият преходен период, който обхваща периода 2181 – 2040 г. пр. н. е. Династиите са съответно VII-ма, VIII-ма, IX-та и X-та. Този период се характеризира с разпадане на централизираното управление на Горен и Долен Египет – управлението на Египет се връща към формата му от преддинастичната епоха, макар да има деюре фараони, но дефакто те нямат контрол над цялата страна. После идва Средното царство в периода 2040 – 1802 г. пр. н. е. – Горен и Долен Египет отново са обединени при управлението на XI-та и XII-та династии. Засилва се мощта на армията като се изграждат множество отбранителни съоръжения, както и търговията с други държави от региона. Следва нов период на упадък, известен като Втори преходен период в периода 1802 – 1550 г. пр. н. е. Първите две династии – XIII-та и XIV-та, се опитват да нормализират държавата, но идват нашественици от север и завладяват част от Древен Египет, по-точно Долен Египет със столицата Мемфис – Манетон нарича този период Владичество на хиксосите. Те се провъзгласяват за приемници на фараоните и следващите две династии – XV-та и XVI-та, са от аристокрацията на хиксосите. Горен Египет под водителството на Тива устоява на заплахата от север и провъзгласява своята независимост от властта на хиксоските фараони, както и нова столица /Абидос/ с нова фараонска династия – XVII-та. Именно владетелите от нея изтласкват хиксосите обратно в Азия. Така започва Новото царство и трае в периода 1550 – 1070 г. пр. н. е. – Горен и Долен Египет отново са обединени под един скиптър и започват империалистическите войни на юг с нубийците и на север с хитите и други народи, които слагат край на Древен Египет в крайна сметка. Това става по времето на XVIII-та, XIX-та и XX-та династии. По това време е направен опит да се смени религията на Древен Египет, проповядваща насилие и грабеж с цел лично обогатяване на воюващите, но този опит е неуспешен, тъй като е отнета властта на жреците, които се молят за здравето и благополучието на фараоните, които са основен стълб в грабителската политика на Древен Египет – така последните столетия на Древен Египет са отброени… Следва Трети преходен период през 1070 – 664 г. пр. н. е. – политическата нестабилност расте, което довежда до нови самоотцепвания на цели области от властта на фараона. Повечето владетели са от Либийски произход. Династиите са съответно XXI-ва, XXII-ра, XXIII-та, XXIV-та и XXV-та. Следва ново и последно съживяване на Древен Египет известно като Късен период /664 – 332 г. пр. н. е./, известен още като Късен Египет – всички фараони са египтяни единствено от XXVI-та династия и тя управлява до 525 г. пр. н. е. XXVII-та династия е от чужди фараони от Персийската империя, тъй като Египет става Персийска провинция през 525 г. пр. н. е. XXVIII-та династия се състои от един единствен фараон – той прави неуспешен бунт срещу Персийското владичество. По времето на XXX-та династия египтяните успяват да си възвърнат Египет през 343 г. пр. н. е., но за съвсем кратко – през XXXI-та династия Персийската империя завоюва отново Египет. После гърците завладяват Египет през 332 г. пр. н. е. – идват династиите на Аргеадите /македонска династия, която не излъчва фараон на Египет/ и Птолемеите /македонска династия, управлявала Египет от 305 г. пр. н. е. до 31 г. пр. н. е./. Манетон не може да ни разкаже докога Египет е под Гръцко владичество, въпреки че Александър Велики се представя като освободител на Египет от Персийско робство, понеже това се случва по-късно, но Египет е управляван от древните гърци до 31 г. пр. н. е., а после от древните римляни /30 г. пр. н. е – ок. 313 г. сл. Хр./. С това свършва Античната история на Египет, за да започне Средновековната и Модерната му история. Птолемеите продължават традицията да управлява фараон начело на Египет, а римляните спират тази хилядолетна традиция след неуспешния бунт на Клеопатра в съзаклятие с Марк Антоний за извеждане на Египет от орбитата на Рим, т. е. от Римско владичество. Но на свой ред римляните взаимстват много от управленските похвати на фараоните, което превръща Римската империя в едно мрачно място, а последващите векове са известни в историята като „тъмните векове“. В следващата глава ще ви разкажа за управлението на фараоните – може да установите, че във вашата държава фараоните продължават да управляват хилядолетия след изчезването на Древен Египет и че робите сте вие…